Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2008 15:36 - Влюбен в надзирателката си(продължение)
Автор: apolonspirit Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1296 Коментари: 5 Гласове:
0



    След няколко минути вече бяхме ред една доста прилична и сравнително нова кооперация в Лозенец. Качих ме се на 5 етаж и влязохме ж нещо което безкрайно много ме изуми. Мезонетът беше наистина огромен и впечатляващ. Мебелите бяха стилни и си личеше, че човекът обзавел това място има наистина доста добър вкус. Помислих си какъв е този странен крадец, който живее в такъв разкош.

    За първи път срещнах Димитър зимата, мисля че беше началото на февруари.Беше тъкмо и студено. Прибирах се към вкъщи, когато изведнъж някакъв силует се приближи зад мен, отряза чантичката метната през рамото и  хукна да бяга. Направих опит да го догоня, но бягаше доста бързо. Било каквото било майната му. Добре, че имах в един съсед резервен ключ и си помислих че поне ще успея да се прибера. Вървейки по заснежената квартални улички се пукаш по шевовете от яд и псувах като някакъв каруцар. Не ме беше яд за парите, имах около 200-300 лева в брой, а си мислих за главоболията и разкарките който този негодник ще ми създаде да ходя да си вадя документи, ново кредитни карти, дебитни и т.н.

    След десетина минути си бях пред входа. Отсреща на блока под уличната лампа стоеше едно младо момче и ме гледаше втренчено.

-         Хей, аз съм Димитър. Съжалявам че ти отмъкнах чантата. Налагаше се. Не е моя вината.

    Докато осъзная какво се случва келешът беше изчезнал. Отидох до лампата и с голяма учудване видях, че чантата ми стоеше захвърлена там на сега. Взех я и започнах да разглеждам какво липсва. Всичко си беше там – ключове, документи и други дреболии. Отворих портфейла си- нямаше и стотинка в него. Качих се горе и след като си взех един ободряващ душ и яда  който ме беше обзел взе малко по малко да ми преминава.

Казах си какво пък толкова някакви пари. Добре че поне ми върна документите.

 

-         Чувствай се като у дома си. Какво искаш да пиеш? Водка, уиски, бира?

      -     Уиски, казах аз настанявайки се на удобното кожено кресло в хола. – Е няма ми най-накрая да науча как пичага живеещ с баровски квартал в скъп мезонет краде.

     -     Всичко се случи преди 4 години. Израсъл съм в едно село недалеч от стара Загора. Баща ми почина още като бях дете. Майка ми не след дълго се омъжи за един отвратителен човек който не можеше да ме понася. Затворих се в себе си. Този готин и луд Митко който познаваха приятелите ми се превърна в подтиснато и странно момче. От училище се прибирах в къщи. Изяждах по един здрав бой за вечеря и после се затварях в стаята си, тя беше моята крепост, и четях. В началото майка ми идваше да ме утешава и да ми обяснява как той не бил лош човек просто се грижил за мен и за възпитанието ми. Не можех да я позная. Това не беше жената която ме беше родила.

След около година и тя спря да ми обръща внимание. Животът ми стана един монотонен ад – на училище, после в къщи, после бой и после сам с книгите и така през следващите 2 години. Ето че дойде най щастливата за мен година – 2007. Завършвах. Кандидатствах да уча в София ме приеха. Първата ми работа с малкото събрани пари които имах бе да си купя нов телефон и изхвърлих старият си номер. С него умря и майка ми и тиранина с който живееше. Повече никога не се сетих за Стара Загора а и те не знам дали са правили опит да ме намерят не ме и интересува. Сега съм сам, за което не мисля че съжалявам особено много. Трябваше да започна някаква работа. Парите който имах щяха мизерно да ми стигнат за 2 месеца. Добре че поне семестрите на са скъпи. Не съм подавал документи за общежитие, защото ми трябваха документи от родителите ми. Аз отдавна нямах такива. Намерих си една евтина, доколкото може да се каже евтино в София, таванска стая. Започнах работа в една книжарница. Плащаха малко но човек знае и 2 и 200. Някак си успявах да се оправям. През 2, 3 дни е книжарницата идваше една добре запазена за годините си дама, на която и личеше че е доста интелигентна. Близо един месец ме гледаше непрекъснато докато беше в книжарницата. Един ден ме заговори и ми каза че искала да и стана любовник. И че съм щял да забравя за всичките си проблеми каквито и да са те. Откъде и защо си мислеше че имам някакви проблеми. На челото ли ми беше изписано? Така и не можах да разбера. Нищо не и отговорих. След 2 дни тя пак се появи и ме покани на пицария. Казах си защо не. След това се пренесох да живея ж този прекрасен мезонет. Един месец беше много мила с мен. Аз не изпитвах нищо към нея. Просто задоволявах сексуалните и желания и фантазии. Дори не знаех къде живее. Но предполагах че е семейна, иначе едва ли би ме крила така. Една сутрин когато се събудихме ми каза че е лудо влюбена в мен, че за нея годините са нямали никакво значение и че с мен можела да преодолее най накрая загубата и започвала да се чувства жива. Каква загуба трябва да преодолее ли? Имала е съпруг, който се е занимавал с декорация и създаване на градини. Показа ми снимки на градините който бил правил. Наистина красота, но негови снимки никога не съм виждал. Разбрах, че тя има адвокатска кантора и си и личеше че е интелигентна и доста заможна жена. Премести се да живеем заедно. Прекарвахме си наистина невероятно. Един ден без да искам открих в чантата проект на една градина, която не ми беше показвала на снимка. Попитах я какво е това, а тя като обезумяла дръпна листата от ръката ми и ми се разкрещя. Няколко минути се сподави в ридания и ми каза, че това трябвало да бъде подарък от съпруга и за годишнината им. А мезонетът в който сме в момента наистина имаше една огромна тераса, до която аз нямах достъп. Беше винаги заключена. Помислих си, че там трябвало да е градината. Беше ми споменавала, че юни и юли месец ще ходи на специализация в Германия. Тогава ми дойде идеята да и подаря градината. Помислих си че ще я направя по-щастлива. В началото с нея се чувствах като птиче в клетка. Тя е на 49 а аз съм на 20. Имах себе си като жиголо а нея не навиждах. Но не осъзнах как се влюбих в тази жена и то истински. Колкото и да ми даваше пари нямаше как да събирам големи суми. Тя не беше глупава и си правеше добре сметката точно колко и излизам. Трябваше да оправдавам всеки похарчен лев с касова  бележка, въпреки че ми разрешаваше да харча на воля. Един ден намерих  проекта на градината отново преснех го и пак го оставих на място му. Запътих се веднага към първата фирма за подобен род дейности. Казаха че работа ще отнеме най много 2 седмици. Зарадвах се. Най-накрая ще мога да я видя усмихната след толкова време поне така си мисля. Като чух цената еуфорията която ме беше обзела премина много бързо. А как ще събера тези пари за 5 месеца. Започнах да моля мой колеги от университета да ми събират всичките си бележки за каквото и да било. Някой представях пред нея за мой разходи. Изиграх театър със студентския празник. Четири дни спях в някаква долнопробна квартира за 10 лв. нощувката, а бях получил пари за 5 звезден хотел на Боровец. Но си дадох сметката, че така няма да успея да събера нужната сума. И ето ме мен крадец. Това което най- много съм презирал. От януари до сега събрах парите. Само един път ме набиха едно хубаво. Казах че сме се скарали с един колега. А днешната кражба беше за мен си. Нямам никакви пари след като се разплатих с фирмата, а тя си идва след 10 дни. Праща ми определена сума всеки месец за джобни и за сметките. Част от тези пари също ми бяха от полза. Ела с мен.

            Прекосихме хола, един дълъг коридор и влязохме в една от спалните при вида на която човек няма как да не ахне.

-         Отвори вратата но не пипай нищо искам всичко да е непокътнато. – каза Димитър сочейки ми една стъклена врата.

Дръпнах вратата и какво да видя? Градината от скиците. Но на живо, просто няма думи да я опиша….. Не бях виждал такава красота а по средата имаше една плетена масична, на която в рамка имаше снимка на някакъв мъж. Това….

-         Да това е съпругът й. – с глух и някак плачещ глас ме прекъсна.

Постоях така още няколко минути и си мислих каква красота. Не съм вярвал, че може да има толкова красива зимна градина. Но имаше нещо по-красиво и то стоеше зад мен. Не е не е Димитър. Той е момче като повечето средностатистическите красавци. Красотата се намираше вътре в него. Красивото беше душевността му като се замислих. Човек, на който само му е вземал живота и който е готов да дава и доброволно и то на каква цена и в какви размери.

-         Само не разбрах откъде ми имащ номера? – казах аз опитвайки се да сдържам емоциите си.

-         Като ти ровех в чантата, видях визитник и реших да си взема една.

Беше станало много късно. Димитър ми предложи да спя в тях. Приех. На сутринта се събудих рано. Той още спеше. Отидох пак в градината. На масичката до снимката му оставих каквито пари имах в мене с една моя визитка и една бележка.

„Никога не съм се вярвал, че ще се запозная с човек който ме е обрал и той ще пробуди възхищение и уважение у мен. Да си имаш за джобни. А и не е нужно да крадеш визитки от  хората, просто им ги поискай. Радвам се че се запознах с теб.”



Тагове:   надзирателката,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kleopatrasv - А , това ще ме довърши !
25.07.2008 15:58
Изчетох го на един дъх , и после се върнах пак отначало и пак и пак ........Някога публикувал ли си някъде ? Историята ти държи в напрежение , предава истинската същност на героя ти , през какво е трябвало да премине и какво е грябвало да преодолее ,за да намери истината за себе си , а може би да търси все още самия себе си ?
А ти намери ли се ?
И каква е поуката ти ?
цитирай
2. apolonspirit - :) kleopatrasv
25.07.2008 16:00
Мисля, че съм се намерил донякъде. а поуката всеки трябва сам да извлече за себе си.
цитирай
3. kleopatrasv - Доста дискретно !
25.07.2008 16:38
Прав си , всеки трябва да я намери за себе си , а открие ли я трябва да се въздържи и да съумее да уважава най-вече себе си !
Чакам продължение !
цитирай
4. allbi - Браво, наистина се чете на един дъх...
26.07.2008 01:36
Няма да те поучавам ти си знаеш :)
цитирай
5. apolonspirit - allbi
26.07.2008 15:45
Радвам се че ти е харесало.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apolonspirit
Категория: Лични дневници
Прочетен: 83052
Постинги: 35
Коментари: 201
Гласове: 615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031