Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2008 10:00 - Влюбен в надзитрателката си
Автор: apolonspirit Категория: Лични дневници   
Прочетен: 509 Коментари: 1 Гласове:
0



Днес реших да не пия след работа а да се прибера в къщи и да си почивам. Нямаше изгледи да завали отново и си казах че ще се поразходя малко. Тъкмо бях на половината път когато ми звънна мобилният. Нямам навик да вдигам на непознати номера, но днес бях в доста приповдигнато настроение.
-Да. –казах отегчено
-Добър вечер извиняваме се за безпокойството обажда се следовател Пеликанов. Да познавате Димитър (не чух фамилията а и не мислех че ме интересува, просто слушах с отворена уста), на 26 години. Твърди, че сте му близък приятел при който живее и може да гарантирате затова. Задържан е за хулиганство.
- Хулиганство? Може ли да сте малко по-конкретни? – и представа си нямах кой е този Димитър. Помислих си че пак е някоя от шегите на по-малкият ми братовчед.
- Открадната чанта.
- До колкото ми е известно след 24 часа не трябва ли да го пуснете от ареста. – отговарям аз самодоволно като си мисля че съм провалил плана на някой малак приятел на братовчед ми и сега двамата са в недоумение на телефона.
- Когато лицето е без документи или трябва някой да му ги донесе или ако са изгубени както в неговия случай, някой близък или познат трябва да гарантира за него.
- Може ли да го чуя?
- Не. Елате във....РПУ......
-Добре до час съм при вас.
Нали съм си образ, както казват повечето ми познати, реших да се вкарам и в този филм да видим колко резил мога да падна и колко странно ще ме изгледат в районното. Не си напрягах ума и да мисля кой може да е Димитър, защото имам уникалната дарба да се запознавам с хората по дузина пъти докато им науча имената. Просто май пак не ми се прибираше в къщи и исках да видя какъв е този път номера.
Влизам като първият пич в районното и казвам сдържайки смеха си, че търся следовател Пеликанов(егати и името, напомня ми на герой от един много известен български филм който се представяше с имена на птици).
-Един момент. Последвайте ме! Вие трябва да сте ...........
Да това беше моето име.Малко се сепнах. Но нали съм с чиста съвест, тръгнах след униформения. Главата ми вече се изпълни с небивалици. Не можех никак да си обясня каква е тази нелепа ситуация. Влизаме вие в една стая, по скоро комунистическа канцелария. Полицаят, който ме въведе излезе след като ме представи на съсухрен мъж на средна възраст с лукав поглед и с облекло, по скоро напомнящо хипи, отколкото следовател.
- Добър вечер.Седнете!- каза сурово следователя.
Сядам аз и се започва няколкоминутно мълчание. Огледахме се едно хубаво сякаш ще се купуваме. Никога не съм си мислил, че следовател може да изгледа като този тип. Стари изтъркани дънки. Грозна тениска от онези с никому нищо не говорещите надписи и накичен по врата и ръцете като коледна елха със сребърни дрънкулки. Определено не беше номер защото бях напълно в съзнание и се намирах в ......РПУ.
- На приятелят ви това му е първо провинение. Това е само формалност поради факта, че младежът си е загубил документите. В себе си имаше единствено дебитна карта. Да но тя за нас не е документ за самоличност. Може да е на всеки. Няма снимка на нея. Нели сте съгласен с нас.
- Да напълно съм съгласен. – кой ли е този Димитър. Не знаех, но си казах какво пък толкова. След като пича ми има номера може и да го познавам, поне визуално(физиономии никога не забравям). Защо да не му свърша тази дребна услуга. Но защо звънят на мен няма ли си роднини, семейство?........
- Елате сега с мен и ми кажете кой е вашият приятел.
Отидохме двамата със следователя в една друга стая, където имаше огледало, точно като по филмите, а зад него стояха на една пейка три момчета. Веднага забелязах този отляво и спомените нахлуха в главата ми като лавина. Помислих си е този път вече ще го пребия.
- Да това е Димитър еди-кой си. – Странно учудих си се. Фамилията, сдъвчана набързо от следователя преди няколко часа по телефона, изплува много бързо в съзнанието ми. И по физиономията на съсухреният г-х Пеликанов разбрах че е правилна.
- Добре. Хайде да се махате от тука че нямам време да се занимавам цяла вечер с вас двамата.
Не харесвам такъв груб тон, но сега най малкото беше време да правя забележки и то на полицай.
Излизаме от районното с въпросния Димитър и първата ми реплика след като издържах целият този цирк беше:
- Има май какво да разказваш или първо да те пребия. И през ум да не ти е минало да бягаш.
- Благодаря ти много пич, няма такъв човек като теб. Това не съм си и помислял че мога да го очаквам от теб. –започна да се обяснява като някое виновно момиченце. Историята ми е много дълга и не знам дали ще ми повярваш. Ела ми нагости от няколко месеца - от 4 по-точно живея сам и всичко ще ти обясня.
- Нямам намерение да ти идвам на гости. Но знаеш ли какво, така и така за двата пъти в които съм те виждал не съм се изумявал никога така от абсурдите които вършиш. Мисля че и историята няма да е по-малко абсурдна.
И така запътихме се да търсим такси за към „тях” Историята, която научих наистина си заслужаваше целият този цирк и наистина беше много дълга. А аз сега трябва да се залавям за работа, така че колкото и да ми се иска ще ви я разкажа утре сутрин.



Тагове:   надзитрателката,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kleopatrasv - Ах, тази абсурдна история !
25.07.2008 15:28
Колко е увлекателна и достоверна ?Винаги ли така разказваш ?Имаш дарбата на разказвач, сигурно си душата на всяка компания , защото е весело с теб ?
Чакам продължението
Поздрави !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apolonspirit
Категория: Лични дневници
Прочетен: 47701
Постинги: 35
Коментари: 201
Гласове: 615
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930