1. Иван е на 23, все още кара магистратурата си по финанси(примерно). Започнал е д работи веднага след като са го приели студент. Вече четири години работи по специалността си. На последната си работа е от година и малко. Взели са го защото има богато CV и добър опит. След няколко месеца е показал, че е много добър в работата си, малко е своенравен но не го закачат много-много шефовете, защото макар и своенравно магарето си е магаре то е полезно и върши 2 пъти повече работа от другите. Когато работата се увеличава се дава на него, когато има някой новак пак му се дава на него да го обучава, защото нашият Иванчо винаги си тръгва на врене от офиса и почти не му се е случвало да остава след работа (някак си разпределя времето и му стига което му прави чест). Работата е свършена, проверена е и личната кореспонденция, занимал се е малко с някое от хобитата си, позабавлявал се е в чатовете, не се правил че се скъсва от работа когато не е така (особено позите и симулациите пред шефовете му са табу за него). Естествено това табу се използва винаги срещу него. Но на Иванчо засега не му пука…. До кога ли?
2. Марийка е на 45,тъпа като галош селска лелка, НО с трудов стаж колкото е Иванчо на години. Специализацията и в комунизма я е научила много добре да симулира и да обяснява колко много знае и може (пример: като ти заговори на английски имаш чувството, че циганин ти говори на суахили, с техниката е на „ТИ” ама отвсякъде и много, много др. всеизвестни ни на всички истини.). При нея е закон след като цял ден е гледала умно някакви папки, които си няма и представа какво има в тях, да остане поне половин час след работа. Да не забравяме пъшкането и охкането пред останалите колко сложни неща върши и как ако не е тя просто не знае кой ще ги направи. Докато охка и пъшка реди пасианси, защото това е върха менталното и развитие.

Идва време за увеличение на заплатите и за премии. Иванчо, който знае всичко какво се случва в офиса, разбира че не стига че тя взема по-големи премии от него, а дори и заплата й е малко по-голяма от неговата. А горкият наивник Иванчо е с една година по-стар служител и отговаря за близо три пъти повече неща от Мариика.

Обади ми се въпросният Иванчо, за съвет какво да направи. Е другият път ще ви кажа какво се случи с Иванчо. Той ми обеща да ми разкаже.

а все пак ти какъв съвет му даде?

Да им тегли по една звична българска майна на цялата фирма и да отиде някъде, където ше бъде оценен. Като го предупредих, че може другите да са по-големи глупаци и от тези.

добре, ама иван няма ли месечни сметки да плаща? и въобще вероятно има нужда от определени пари, за да живее.
как се тегли майна на всичко, поради морални причини и наранено его, когато няма с какво да си платиш тока и да си купиш хляб?
само любопитствам, да не го приемеш лично..
просто и аз съм в такова положение.. :)

Това е масово явление.

навсякъде е така ...
съвети и да даваш май все тая то заради
такива Марийки бая мозъци изтекоха в чужбина...

;-) и аз съм се "сблъсквала" с такива Марийки)) забравил си да споменеш , че когато очевидно нещо не им се отдава реват като за световно и будят съчувствие.....дори и у горкия Иванчо, който в крайна сметка "мята" ревливата Марийка на рамо!Задавал ли си си въпроса колко/приблизително/ в % са "влекачите" и" ревльовците " в една средно голяма фирма)))

Хора като Иванчо могат да си позволят да теглят по една майна. Умноте и кадърни малди хора никога няма да останат без работа.

Е, да колкото и да е добър Иванчо, едва ли ще я мята всеки път на рамо. Един мой приятел казва :"Търпението е добродетел, но не е безкрайна величина."