-  Добро утро мили!-каза тя усмихната, увивайки нежно ръце около врата ми.

Погледнах е много изплашено явно, защото момичето веднага се отдръпна и се запъти към банята. Лежах в леглото и си мислих какво става. Огледах се не си бях в къщи. Мястото ми беше напълно непознати. След няколко минути, може би от стреса се бях разсънил напълно. Последното нещо което си спомнях е, че поръчвах уиски след уиски в казиното и се забавлявах с двама мои приятели. Как съм се озовал в апартамента на това момиче – и представа си нямах.

-         Ти няма ли да ставаш да пиеш кафе? Часът е 8,00 ще закъснееш за работа.

Защо това момиче говори така сякаш се познаваме доста отдавна?

-         Нали нямаш нищо против да закараш Ванката на градина? Имам много работа днес и трябва да изляза по-рано от вкъщи, няма да се справя с трафика. А и ти е на път. А и да не забравя ако се прибереш по-рано довечера, казала съм на баща ми да мине да ти помогне да сглобите новото портманто в коридора.

„Ванката ли? Кой е този Ванка? Не познавам такъв, а и ще е някое дете щом ще го водя на детска градина? Баща ми ли? Та аз теб не познавам моето момиче, камо ли баща ти?

Едно трябваше да си призная тя беше много красива.”

В спалнята нахлу като торнадо едно малко русо дете със сини очи и весела усмивка. С писъци се хвърли на врата ми. – Татко, татко, хайде да тръгваме, че г-жа Ангелова пак ще ми каже, че не е възпитано да се закъснява.

            След думите татко загубих говор и картина. Какво иска този малчуган от мен, никакъв татко не съм му, та аз съм на 22 само. Станах от леглото и с бърза крачка се запътих към банята. Странно там имаше доста мъжки принадлежности. Нямам и представа на кого са но реших да ги използвам. А след сутрешния душ дойде най-трудната част. Къде съм си съблякъл снощи дрехите. Дано това красиво момиче да не е женено и мъжът и да влети след малко да ме завари по „долни гащи” както се казва. Само това ми липсва.

-         Вечерта се прибра доста почерпен? Пак ли сте били някъде с онзи Жоро? – каза красавицата усмихвайки се приветливо. – В хола съм ти оставила костюма и любимата ти риза на Пиер Карден.

Всичко беше наистина много странно! Как така имам съпруга и дете. В гардероба ми, както се изрази тя, имаше дрехи на стойност по-голяма сигурно от сегашната ми заплата за няколко години. В подземния гараж на кооперацията с учудване установих че имам няколко коли. Който сам гледам със захлас по списанията. Малчуганът се настани на задната седалка и започна да бъбри някакви детски си глупости. До тук добре, а сега къде се намира тази детска градина. Погледнах момчето – едва ли щеше да ме ориентира. Сетих се да звънна на Георги (странно откъде го познаваше това момиче и как можеше да знае че сме се напили вечерта с колегата ми в казиното…)

-         Да. И ти ли си с главоболие? Мисля да отложим срещата в 11,00 за по-късно. Вече съм казал на Анелия да задвижи нещата.

-         Чакай, чакай малко. Не знам коя е Анелия и не искам да знам. Имам нужда от теб сега. Случват се много странни неща с мен. „Обяснявам му набързо какво е станало и се уговаряме да се срещнем на Стамболийски в едно кафе”.

-         Татко, какво се е случило няма ли да ходя на градина.

-         Не поне не навреме, първо ще се видим с един колега и после ще отидеш на градина. Няма да казваш на майка ти нали?

-         Няма, нали това са си мъжки неща. А може ли после да си играя в офиса на чичо Жоро.

-         Да естествено че може. - Не знам това малкото откъде познава Жоро? Може да е съвпадение на имена на някой познат на онова момиче.

Не знам къде ми е ума карам като луд минавам на червено, просто не знам какво правя, не мога да осъзная какво ми се случва и защо точно на мен. Пристигам в кафето. Жоро е там. Странно снощи май беше по слаб. Как за една вечер е напълнял толкова много? Но сега това, според мен, ми е най-малкият проблем. ,

  Малкото изкача от колата и се затичва към колегата ми.

-         Как си бандит. Баща ти май пак не те е завел на детска.

-         Ами май вече свикна че не искам да ходя в тази градина. Там децата само ме обиждат.

-         Абе, ти кога ще си надвиеш на ината и ще си махнеш детето от държавната градина. Запиши го при моята малката. Мария ще ги води сутрин.

-         Жоро ти наред ли си? Коя твоя и коя Мария?

Колегата ми видимо пребледнял стоя изцъклен няколко минути срещу мен и после отпрати Ванката да стои в колата.

-         Седни за малко и ми кажи какво ти става.

-         Нали ти казах не знам или полудявам или това е някакъв кошмар. След като се прибрахме снощи с теб от казиното на сутринта се събуждам до някаква красива мадама в много луксозен мезонет. Тя казва че ми е съпруга, после дотърчава това лапе/посочвам мъника в колата/ и ми казва.”Татко, пак ще закъснеем за градината.” И ето ме тука пред теб с някакъв поръчков мерцедес. Какво става с мен.

-         Спокойно нищо не става с теб. Първо снощи не бяхме на казино а на дискотека, второ това малкото там е синът ти. Да не си паднал снощи и да си си ударил главата. Хайде към банката, после ще ти обясня.

Влизаме в някаква лъскава банка ние тримата, чието има за първи път виждам, а вътре всеки започва да се усмихва и да ни поздрвява по фамилии. Странно. Качваме се в асансьора и на 7-я етаж се разкрива приказно красив и изискан офис с рецепция отпред. Едно красиво момиче става поздравявани и двамата и започва да си говори с детето.

-         Анелия ще се погрижиш ли за малкия, с г-н Петров искаме никой да не ни безпоки днес. И моля те отмени всички срещи, независимо с кой са.

-         Добре г-н Димитров –казва с усмивка момичето и грабва детето.

Моблилният ми иззвънява. Поглеждам го. Там е изписано Глория. Вдигам.

-         Да.

-         Мило да не забравиш да вземеш детето от градина. Чакам те за вечеря. Чух се преди малко с Мария. Каза ми, че с Жоро ще дойдат в къщи в осем. Гледай моля те да не закъснееш.

-         Добре. – отговарям аз и затварям телефона като ужилен от стършел.

Просто невероятно. До сега за цял ден успях да разбера от колегата ми че тази сграда е наша/моя и негова/, Анелия е личната ми асистентка. Глория е съпругата ми в която съм бил лудо влюбен вече 8 години, а онзи запъртък наистина бил синът ми. Преди 10 години с Жоро сме се свързали с някакви чуждестранни инвеститори и 5 години след това сме едни от най-големите в промишленото строителство. А преди 2 години сме си основали и банката в която се намираме в момента. Всичко звучи невероятно, но само не ми стана ясно как така от 25 годишни средно статистически служители, двамата с приятеля ми сме се превърнали във всичко това. И най-интерсното – как всичките тези 10 години са минали за едно денонощие и защо аз не си спомням нищо.

Казах си, че това е един кошмар, но за жалост хубав кошмар. Просто сам се почерпил вечерта повече отколкото трябва. След малко ще се събудя в тясната ми квартира и ще се залетя към старият си офис. Мисля, че наскоро гледах един подобен филм. Да това е. Явно филма ми е допаднал и сега го сънувам.

-         Подбираме се аз и „съдружника” ми с малкия Ванка и хайде към в къщи на вечеря.

Вечерята беше невероятна с тези 2 привлекателни непознати за мен жени. Минавам през банята след като изпратихме „гостите си”. Извинявам се на така наречената ми съпруга, като и казвам да не се сърди но искам да си почина и да остана за малко сам.

-         Да няма проблем.- казва усмихнато това прелестно момиче. Ако искаш да ти донеса някакви завивки в кабинета ти. И моля те не работи до късно! Сутринта пак ще си изморен.

Ново двайсет! Имал съм си и кабинет. Отивам там наливам си уискита едно след едно и си блъскам главата с надеждата да се събудя.

Усещам топли устни близо ди ухото си.

-         Ставай малкият е готов и те чака вече, цял час.

Отварям очи и изкрещявам – Не, не, не мога повече.

-         Добре де, не ми се карай. Можеш просто да кажеш, че не искаш да го водиш на градина, и толкова. Какъв е проблема аз ще го водя вече. А и не си мисли, че като редовно даваш дарения на градината възпитателките не ми казват колко дни от месеца я посещава синът ни. Твоята секретарка май си я преквалифицирал?

-         Не, извинявай сладурче. Не говорех на теб. Просто сънувах кошмар. Естествено, че не ми тежи детето. Та той е най-прекрасния син,  за който може някой да си мечтае.

Какво пък толкова мисля си аз докато пътувам към банката. Пропуснал съм само десет години. Ще си наваксам. А и ситуацията, в която съм дори и в най-смелите си мечти не съм си я представял.

Дай Боже всеки му да се събуди на 35…

 

направо ме грабна...
страхотно...чете се на един дъх...
поздрав...:)))

Благодаря, радвам се че ти е допаднало.

страхотно разказче си спретнал!!!
бързо отивай в казиното и почвай да пиеш... хахаха

Това и мисля да направя, но за жалост реалността няма нищо общо с младежките мечти. Но пък винаги можем да се напием с приятели. Тях никой не може да ни отнеме, защото те не са сън а реалност и са тук сега и на момента.....

щеш не щеш ще станеш на 35 ...
(само дето аз няма да стана...:)))
направи си всичко реално и истинско...
пожелал си си го вече, вижда се
само трябва да си го изпълниш...
успех...

Ами като се замисля си права. Започнал съм да си следвам мечтите. Както се казва "капка по капка-вир става"

Страхотно! Надявам се това да не е края на историята...?

И аз се надявам
Благодаря

на пресъздаване на странни ситуации? Замисъла си го бива , но реалността понякога е жестока !По начина на влагане на лично отношение в разказа , разбирам ,че хем го искаш това да стане и хем не го искаш .Защо ? Може би наистина държиш на своите неизживяни години или е обратното ?Но все пак съм сигурна , че ако зависи от тебе - няма да продадеш 13 години от живота си , за да усетиш някакъв чужд респект !
Поздравления , бях ти казала , че пишрш чудесно и увлекателно !Твоите разкази и стихове крият някакъв смисъл , продължавай !
Весел уикенд ти пожелавам и много усмивки !

Благодаря Клео. Като се замисля неистина не бих продал не 13 години а и дори един ден от живота си, за да респектирам когото и да било. Не искам никой да респектирам и никога не съм искал. Просто искам да намеря истинското щастие някога. А ако не го намеря аз, надявам се че то ще ме намери.