Постинг
05.09.2008 13:30 -
Музика...
Уморените пръсти бавно се носят по клавишите
Музиката е нежна и някак си неземна
Пияното не е оставено забравено от годините
Музиката му е все същата лирично премерена
Понякога пръстите му се схващат и боли, боли
Но той е пак на пияното, пак е с приятеля си
Не може вече толкова години да разбере, че му тежи
Той е свикнал отдавна не може без приятеля си
Плъзгайки бавно пръстите си по клавишите жълти
Той полетява на крилете на историята
Потопен в спомените кои весели кои тъжни
Но да така е за всичко е виновна волята
Тя четиридесет години вече е рамо до рамо
С него и стария клавишен приятел
Поглежда с умиление всички тези лица
Последни акорди пак са на крака хората
Години наред той е само това
Той е превърнал душата си в музика.
Или може би начин на препитание ? Има ли избор , блюбеният в пианото , душата му се е сляла вече в музиката .......
И пак аплодисменти за теб !Страхотно е !
цитирайИ пак аплодисменти за теб !Страхотно е !
Благодаря за аплодисментите. Според мен когато някой се слее с това което прави то не може да е само препитание а нещо много по-значимо.
цитирайПоздравления за постинга!:)
цитирайБлагодаря
цитирай Само я докоснах още на 5 години с помощта на един изключителен млад музикант напълно сляп!
Спомените ми възкраснаха !Благодаря ти !
цитирайСпомените ми възкраснаха !Благодаря ти !
Моля. Радвам се че сам те върнал към хубав спомен
цитирайнапомни ми за един мой разказ, дано не ти досадя с него!
http://fenris.blog.bg/viewpost.php?id=143733
Благодаря и за подкрепата относно корпорация "Топло"!
цитирайhttp://fenris.blog.bg/viewpost.php?id=143733
Благодаря и за подкрепата относно корпорация "Топло"!
Търсене
За този блог
Гласове: 615