-Мамицата им!

Мъжът, който рече това бе висок около два метра с грамадни ръце вероятно работеше като строителен работник. Няколко други го последваха със същите или по-солени възклицания споменавайки директора на корпорация „Топло”. В последните години ставаше все по-зле и по-зле. Монопола командваше живота на хората. Корполрациите „Топло”, „Ток”, „Вода за всякакви нужди” бяха основни играчи в това. Никой не се опитваше дори да им се противопостави. Те си вдигаха цените, когато им притрябваше и ако повече от двадесет процента от хората не успееха да платят на време спираха услугата за цялата кооперация. В блока бе станало именно това и за това бе събранието. През повечето време хората само псуваха в безсилие. Утре щяха да дойдат и да им спрат топлоподаването и то по-средата на зимата.

-Като дойдат ще им смажа главите ей с тези голи ръце.

Отново говореше човека с големите ръце. Няколко човека го потупаха по гърба. Сякаш щяха да застанат зад него.

-Това няма да реши нищо, после ще дойдат с полицаи.

Беше жена, която държеше в ръцете си бебе. Бе заспало, но крясъците го събудиха  и то любопитно се ококори. Нямаше изход от ситуацията. Една девойка наблюдаваше възрастните как се чудят и шумат като мравки в мравуняк. Усмихна се, сякаш знаеше нещо, което те не знаеха. В закона изрично се казваше, че редовните плащания гарантират достигането на услугата до клиента и само при терористичен акт, голяма авария или природно бедствие топлоподаването може да се спре. Това се отнасяше и за всички останали услуги. При електроснабдяването бе добавен и силен вятър. Обаче напоследък законите бяха забравени. Девойката бе член на нелегалната групировка „Антимонопол”. Тя се опитваше да се бори с монополистите по законен път. Естествено бе обявена извън закона с изфабрикувани доказателства за терористични действия срещу корпорация ”Топло”. В , които естествено не бе пострадала корпорацията а просто една нейна каса бе взривена в момента на обедната почивка на касиерката. От групировката водеха дела срещу  корпорациите и най вече вопросната, защото тя бе най-големият монополист и съответно манипулатор.

-А шефа на тия боклуци, гадният педераст, ни се извинява...

Тук строителният работник си преправи гласът да прозвучи женствено:

-Извиняваме се на коректните платци, че ще бъдат засегнати от мерките, които предприемаме, надяваме се те да продължават да си плащат докато им въстановим топлоподаването.

Гласът му отново стана груб:

-Да бе, ама извинението не ми топли гърба и не ми подмива задника.

Някои хора се усмихнаха на изпълнението, но повечето закимаха в съгласие с намръщени лица.

Момичето слушаше внимателно. До момента бяха спечелили повечето битки с корпорация „Топло” в съдебната зала. Единственото, което печелеха са делата и парично обезщетение, без пускане на топло. Естествено това помагаше на хората, защото те си взимаха бойлери и маслени радиатори а така справедливостта не възстаржествуваше. Може би сега и беше шанса. Щеше да изчака още малко.

-Казвам ви като дойдат ония мазни свине да спрат парното ще ги разкъсам на парчета.

Девойката го изгледа и установи, че щеше да го направи. Вече бе време за намеса.

-Хора мога ли да кажа нещо?

Изгледаха я сякаш ая виждаха за първи път, после строителният работник я позна:

-Аааа това е щерката на Киро от петият етаж. Нека я изслушаме може да има предложение.

Момичето се усмихна и кимна. Всички я зяпнаха, някои дори с отворена уста. Сигурно нямаше да постигне този ефект дори да си бе съблекла фланелката насред площада.

-Можем да ги съдим и осъдим.

Хората се умълчаха.

-Ти сериозно ли?

Беше дамата с бебето. Дори то я гледаше опулено сякаш я разбираше.

-Сериозна съм. Тук всички сме си свои за това ще ви кажа. Аз съм от „Антимонопол”. Чували сте за нас нали?

-Онези дето взривиха централната каса на топлите копелета?

-Не бяхме ние, натопиха ни, но да за нас става дума. Печелили сме дела срещу тях, но единични и от тях няма ефект. Ако цял блок започне да ги съди те не могат да ви спрат парното до края на делото и ако ги осъдим павече хора ще се престрашат.

Настана гробна тишина. Хората се заозъртаха малко страхливо. Личеше си, че им трябва водач. Трябваше да убеди строителният работник и майката с детето. Хората не вярваха вече в системата и това бе тъжно. А и системата бе ги разочаровала многократно. Тя зачака със затаен дъх.

-Майната му, да ги съдиме.-каза строителният работник.

-Така е май, най-добре.-добави майката с детето.

Всички зареваха в глас.

-А как се казваш девойче, че не помним името ти?

-Калина, приятно ми е.

Раздаде им документи за завеждане на иск за щети и за завеждане дело. Всеки го попълни надлежно под нейното ръководство. Някои не бяха съвсем уверени, но го направиха. На другия ден тя отиде до съда и заведе документите. След два часа и дадоха няколко документа. Единият възпрепиятстваше спирането на топлата вода. В пет без пет след обад тя пристигна в блока. Забеляза как строителният работник спореше с служителите на топлофикация.

-Няма да ви пусна.

Костюмарът го изгледа хладно:

-Ще повикаме полиция.

-Повикайте и армията ако щете, няма да оставите децата ми без топла вода аз редовно си плащам високите ви шибани сметки.

-Благодарни сме ви за това, но имаме право да го направиме и много съжаляваме за това.

-Вашето гъзолизко извинение няма да ми топли задника, ясно ли е.

-Обади се на полицаите.

Колегата му кимна и набра един номер. Калина не бързаше изчакваше момента. Скоро една полицейска кола спря пред входа. Две ченгета излязоха от колата и се устремиха към строителният работник.

-Господине отместете се или ще ви арестуваме за съпротива при изпълнение на служебните задължения на полицай.

Личеше си, че на ченгето не му е приятно да прави това.

-Майната ти няма да се отместя.

Ченгето посегна към палката. Тогама Калина се намеси.

-Господин полицай боя се, че е станало недоразумение.

Тя му подаде документа.Ченгето се зачете и се ухили.

-Сори момчета не мога да ви помогна според това.

Подаде им документа.

-А ти внимавай с речника.-насочи пръст срещу строителния работник и заедно с колегата му се качиха на патрулката и отпрашиха.

Топлите копелета, както ги наричаха хората изгледаха страшно Калина а тя им се ухили мазно.

-Това няма да ви се размине млада госпожице.

-Заплащвате ли ме?

-Не просто обещавам.

Извърна се и тръгна след колегата си.

Делото се проточи, медиите гърмяха по цял ден за него. Имаше ентервю с всеки един от живущите от блока, дори децата. На корпорация „Топло” бе оказан натиск да преразгледат устроиството си и начините за санкции на нередовни клиенти. Естествено Калина спечели делото. Обаче на другият ден след като бе раздавала множество интервюта на вратата и позвъня полицията.

Калина се озова в затвора като член на терористичната организация „Антимонопол”. Това не промени изхода на делото. Обаче за момента всички дела бяха прекратени и адвокатите на ищците бяха под разследване. Един неин приятел също и правеше компания в затвора, но в друга килия естествено.

Един от нейният блок я бе предал. После се разбра и кой. Един от съседите и невзрачен мъж. Беше тъжно. Бори се за тях и спечели а ето как и се отплащаха. Докато седеше в килията тя мислеше. Все пак бе задействала машината и скоро тази корпорация щеше да се сбогува с монопола си. Обаче колко скоро? На клетката затропаха.

-Излизай свободна си.

Кали се усмихна. Нещо бе станало, но какво?

-Как?

-Разбра се, че терористичният акт е бил дело на самата компания.

-Този, който те прати в наши ръце, предаде и тях. Не можеше да понесе отношението на съседите към него, въпреки парите , които бе взел от корпорацията за да те прати в затвора.

Полицаят се усмихваше. Калина също се усмихна. „Антимонопол” излезе на светло. Скоро започнаха да никнат конкуренти на корпорациитите. „Антимонопол” се превърна в „Фондация за подпомагане на нови идеи”. Сикро започнаха проекти за газифициране и въвеждане на слънчеви батерии както и за отвеждане на минералните извори в жилищните райони.