Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2008 15:18 - Копирано от fenris
Автор: apolonspirit Категория: Лични дневници   
Прочетен: 510 Коментари: 0 Гласове:
0



Чудех се къде да пусна този ми разказ и накрая реших да го оставя в изкуство. Все пак е разказ нали? Но се чудя дали има начи Топлофикация да бъде спряна да извършва посегателство над честните хора? Аз смятам, че има ако някой иска да копира този разказ някъде има разрешението ми!Мисля, че трябва да се обадиним срещу техният монопол!Благодаря ви и съжалявам, че днес не написах нещо по-весело, но все пак това е действителността! А в личният ни живот също можем да бъдем герои!

-Мамицата им!

Мъжът, който рече това бе висок около два метра с грамадни ръце вероятно работеше като строителен работник. Няколко други го последваха със същите или по-солени възклицания споменавайки директора на корпорация „Топло”. В последните години ставаше все по-зле и по-зле. Монопола командваше живота на хората. Корполрациите „Топло”, „Ток”, „Вода за всякакви нужди” бяха основни играчи в това. Никой не се опитваше дори да им се противопостави. Те си вдигаха цените, когато им притрябваше и ако повече от двадесет процента от хората не успееха да платят на време спираха услугата за цялата кооперация. В блока бе станало именно това и за това бе събранието. През повечето време хората само псуваха в безсилие. Утре щяха да дойдат и да им спрат топлоподаването и то по-средата на зимата.

-Като дойдат ще им смажа главите ей с тези голи ръце.

Отново говореше човека с големите ръце. Няколко човека го потупаха по гърба. Сякаш щяха да застанат зад него.

-Това няма да реши нищо, после ще дойдат с полицаи.

Беше жена, която държеше в ръцете си бебе. Бе заспало, но крясъците го събудиха  и то любопитно се ококори. Нямаше изход от ситуацията. Една девойка наблюдаваше възрастните как се чудят и шумат като мравки в мравуняк. Усмихна се, сякаш знаеше нещо, което те не знаеха. В закона изрично се казваше, че редовните плащания гарантират достигането на услугата до клиента и само при терористичен акт, голяма авария или природно бедствие топлоподаването може да се спре. Това се отнасяше и за всички останали услуги. При електроснабдяването бе добавен и силен вятър. Обаче напоследък законите бяха забравени. Девойката бе член на нелегалната групировка „Антимонопол”. Тя се опитваше да се бори с монополистите по законен път. Естествено бе обявена извън закона с изфабрикувани доказателства за терористични действия срещу корпорация ”Топло”. В , които естествено не бе пострадала корпорацията а просто една нейна каса бе взривена в момента на обедната почивка на касиерката. От групировката водеха дела срещу  корпорациите и най вече вопросната, защото тя бе най-големият монополист и съответно манипулатор.

-А шефа на тия боклуци, гадният педераст, ни се извинява...

Тук строителният работник си преправи гласът да прозвучи женствено:

-Извиняваме се на коректните платци, че ще бъдат засегнати от мерките, които предприемаме, надяваме се те да продължават да си плащат докато им въстановим топлоподаването.

Гласът му отново стана груб:

-Да бе, ама извинението не ми топли гърба и не ми подмива задника.

Някои хора се усмихнаха на изпълнението, но повечето закимаха в съгласие с намръщени лица.

Момичето слушаше внимателно. До момента бяха спечелили повечето битки с корпорация „Топло” в съдебната зала. Единственото, което печелеха са делата и парично обезщетение, без пускане на топло. Естествено това помагаше на хората, защото те си взимаха бойлери и маслени радиатори а така справедливостта не възстаржествуваше. Може би сега и беше шанса. Щеше да изчака още малко.

-Казвам ви като дойдат ония мазни свине да спрат парното ще ги разкъсам на парчета.

Девойката го изгледа и установи, че щеше да го направи. Вече бе време за намеса.

-Хора мога ли да кажа нещо?

Изгледаха я сякаш ая виждаха за първи път, после строителният работник я позна:

-Аааа това е щерката на Киро от петият етаж. Нека я изслушаме може да има предложение.

Момичето се усмихна и кимна. Всички я зяпнаха, някои дори с отворена уста. Сигурно нямаше да постигне този ефект дори да си бе съблекла фланелката насред площада.

-Можем да ги съдим и осъдим.

Хората се умълчаха.

-Ти сериозно ли?

Беше дамата с бебето. Дори то я гледаше опулено сякаш я разбираше.

-Сериозна съм. Тук всички сме си свои за това ще ви кажа. Аз съм от „Антимонопол”. Чували сте за нас нали?

-Онези дето взривиха централната каса на топлите копелета?

-Не бяхме ние, натопиха ни, но да за нас става дума. Печелили сме дела срещу тях, но единични и от тях няма ефект. Ако цял блок започне да ги съди те не могат да ви спрат парното до края на делото и ако ги осъдим павече хора ще се престрашат.

Настана гробна тишина. Хората се заозъртаха малко страхливо. Личеше си, че им трябва водач. Трябваше да убеди строителният работник и майката с детето. Хората не вярваха вече в системата и това бе тъжно. А и системата бе ги разочаровала многократно. Тя зачака със затаен дъх.

-Майната му, да ги съдиме.-каза строителният работник.

-Така е май, най-добре.-добави майката с детето.

Всички зареваха в глас.

-А как се казваш девойче, че не помним името ти?

-Калина, приятно ми е.

Раздаде им документи за завеждане на иск за щети и за завеждане дело. Всеки го попълни надлежно под нейното ръководство. Някои не бяха съвсем уверени, но го направиха. На другия ден тя отиде до съда и заведе документите. След два часа и дадоха няколко документа. Единият възпрепиятстваше спирането на топлата вода. В пет без пет след обад тя пристигна в блока. Забеляза как строителният работник спореше с служителите на топлофикация.

-Няма да ви пусна.

Костюмарът го изгледа хладно:

-Ще повикаме полиция.

-Повикайте и армията ако щете, няма да оставите децата ми без топла вода аз редовно си плащам високите ви шибани сметки.

-Благодарни сме ви за това, но имаме право да го направиме и много съжаляваме за това.

-Вашето гъзолизко извинение няма да ми топли задника, ясно ли е.

-Обади се на полицаите.

Колегата му кимна и набра един номер. Калина не бързаше изчакваше момента. Скоро една полицейска кола спря пред входа. Две ченгета излязоха от колата и се устремиха към строителният работник.

-Господине отместете се или ще ви арестуваме за съпротива при изпълнение на служебните задължения на полицай.

Личеше си, че на ченгето не му е приятно да прави това.

-Майната ти няма да се отместя.

Ченгето посегна към палката. Тогама Калина се намеси.

-Господин полицай боя се, че е станало недоразумение.

Тя му подаде документа.Ченгето се зачете и се ухили.

-Сори момчета не мога да ви помогна според това.

Подаде им документа.

-А ти внимавай с речника.-насочи пръст срещу строителния работник и заедно с колегата му се качиха на патрулката и отпрашиха.

Топлите копелета, както ги наричаха хората изгледаха страшно Калина а тя им се ухили мазно.

-Това няма да ви се размине млада госпожице.

-Заплащвате ли ме?

-Не просто обещавам.

Извърна се и тръгна след колегата си.

Делото се проточи, медиите гърмяха по цял ден за него. Имаше ентервю с всеки един от живущите от блока, дори децата. На корпорация „Топло” бе оказан натиск да преразгледат устроиството си и начините за санкции на нередовни клиенти. Естествено Калина спечели делото. Обаче на другият ден след като бе раздавала множество интервюта на вратата и позвъня полицията.

Калина се озова в затвора като член на терористичната организация „Антимонопол”. Това не промени изхода на делото. Обаче за момента всички дела бяха прекратени и адвокатите на ищците бяха под разследване. Един неин приятел също и правеше компания в затвора, но в друга килия естествено.

Един от нейният блок я бе предал. После се разбра и кой. Един от съседите и невзрачен мъж. Беше тъжно. Бори се за тях и спечели а ето как и се отплащаха. Докато седеше в килията тя мислеше. Все пак бе задействала машината и скоро тази корпорация щеше да се сбогува с монопола си. Обаче колко скоро? На клетката затропаха.

-Излизай свободна си.

Кали се усмихна. Нещо бе станало, но какво?

-Как?

-Разбра се, че терористичният акт е бил дело на самата компания.

-Този, който те прати в наши ръце, предаде и тях. Не можеше да понесе отношението на съседите към него, въпреки парите , които бе взел от корпорацията за да те прати в затвора.

Полицаят се усмихваше. Калина също се усмихна. „Антимонопол” излезе на светло. Скоро започнаха да никнат конкуренти на корпорациитите. „Антимонопол” се превърна в „Фондация за подпомагане на нови идеи”. Сикро започнаха проекти за газифициране и въвеждане на слънчеви батерии както и за отвеждане на минералните извори в жилищните райони.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apolonspirit
Категория: Лични дневници
Прочетен: 47823
Постинги: 35
Коментари: 201
Гласове: 615
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930