Отдавна не съм писал нищо в блога си, за което наистина съжелявам в този момент. Иска ми се да кажа много неща, както повечето от Вас предполагам, НО има нещо което винаги ме е спирало да ги кажа и винаги ще ме спира. Да имаш блог е някак си по-лесно (в смисал можеш да бъдеш себе си – поне повечето от нас тука има точно поради тази причина блог, за да бъдат себе си), НО никак не е лесно да си себ си (не мислите ли?)? Аз съм бил винаги себе си в, нали се сещате, извън блога, НО наскоро осъзнах че е по-лесно да бъдеш себе си във виртуалното пространство отколкото в реалното. Не знам това дали е добро или не е. Кой може да каже? Предполагам много от Вас в момента си мислят- Как кой? Естествено, че аз... Но дали са искрени със себе си като си мислят това? На това не мога да отговоря, трябва всеки сам да си отговори.

Знаете ли какво е БОЛКАТА?

Да знаем!!! – казахе те в един глас...

Аз не съм сигърен че знам, поне няма да съм сигуен. Винаг съм си мислил, че блолата е само физическото състояние на тялото при някакъв сид нараняване, но се оказва че не е точно така. Преглътнал съм много БОЛКА, която никога не е била съпътсвана от физическ контакт и нараняване. И това преглъщане и таене в мен самия започва все повече и повече да ми тежи. (Предварително се извинявам за техническите грешки в този пост – те сапросто следствое на преглъщаната и премълчаванат рез годините болка, на многото изпит алкохол в момента и не стремежа много бързо да напише това което наистина мисля и чуствам в момента).

Тъ J Нека се върнем на Болката.

Боли ли когато някой ви удари силно в корема или по главата независимо дали с юмрук или с някакъв предмет (обикновено предметите които използвато хората а прикритието на тяхната СЛАБОСТ)?

Да боли, има и синси в повечето случаи.

Но, какво се случва когато някой ви нарани истински. Така истински, че ви се иска да изкрещите толкова силно, че да ви чуят всички или нокой. Опа! Нека се отклоним леко от темата.

Ето го и отклонението:

Всеки от нас, независимо млад, стар, красив, грозен, атлетичен или дебел някога, някъде , някого е обичал, кой за кратко, кой за по дълго, кой споделено, кой не. Какво се случва след това, дали ще се окаже прав Оска Уайлъд, че „ЛЮБОВТА е изкуплението, надежадата и оправданието за бедните .“?  Или,“...  че е проказата и наказанието за богатите.“ Не знам дали ще с еокаже прав, но независимо от това в момента всеко който чете тези пиянски безсмислици които никой не би изрекъм иначе, беден или богат, нека се замисли! Да се замисли ли? Че за какво? Ами, не знам всеки за това което е загубил, което не е дооценил или което не оценява... Само вие знаете за себе си както и аз за самия себе си...

Стига вече с овъртанията, наскоро (за някои за които времето не е много ценнно, но за мен е ), така че одавна, позволих на нещо много красиво и истинско да си отиде. Едва сега разбрах наистина каква Глупост съм сторил. И аз като всеки бих дал всичко каквото Ви дойде на ума, за да си върна загубеното. Не, не не е така. Хората сме егоисти по природа, едва ли бихме дали наистина всичко. НАИСТИНА ВСИЧКО са доста силно думи, които изричаме само когато ни БОЛИ ИСТИНСКИ, но изричайки ги всеки от нас знае, че дори и тогава не сме напълно искрени. А аз както казах преди искам да съм напълно искрен със себе си. Заътова щеВи кажа какво бих дал, за да си върна загубеното. БИХ ДАЛ СЕБЕ СИ...

БОЛКА, СЛАБОСТ, ЛЮБОВ. Нека всеки се пробва, като наистина бъде искрен със себе си, да използва тези три на вид прости думи в едно изречение, и вместо да „разтяга локуми“ като мен да напише само едно ЕДИНСТВЕНО изречение.

Моето е: ЛЮБОВАТА е моята СЛАБОСТ и единствена БОЛАКА, която някога съм изпитвал истински.

Понякога Любовта ни поставя в състояние на Слабост, за дълго губим компаса за ориентация в реалния свят, рано или късно щом е намесена Любовта ни застига и Болката, но когато намерим у себе си силата да я надмогнем и надживеем, продължаваме по пътя с вяра, че само Любовта е тази, която ни прави истински Свободни сами за себе си и в симбиоза с другите.

Та кога пак ще пиеш и ще пишеш? ;)
Усмивки! :))