Срещнах те случайно аз

в твоите очи щастието съзрях,

озари ме, заплени ме

както никой досега.

Името ти прозвуча познато,

сякаш ангел изкова го със злато.

Всеки има блянове, мечти

след миг го разбрах, че това си ти,

красивите дълбоки нежни очи,

палещи сърцата за нови надежди,

отнасящи ги в рай от лъчи.

Не искам да си спомен от вечерта,

искам да си с мен сега.

Искам нашите очи да посрещнат утринта,

заедно неразделни – това е съдба.